Либерализмът е очукан, но все още не е пречупен
Основната концепция на демокрацията – че държавните управления са виновни пред ръководените – към момента се цени в огромни елементи на света. Как другояче може да се изясни фактът, че повече от половината население на света ще гласоподава тази година? И въпреки всичко светът също е в това, което Лари Даймънд от Станфордския университет назовава „ демократична криза “ от съвсем две десетилетия. Мощта на автократичен Китай се увеличи. Владимир Путин задуши демокрацията в Русия. Авторитаризмът победи в доста страни. Преизбирането на Доналд Тръмп, след опита му да отхвърли резултата от последните президентски избори в Съединени американски щати, също би било решителна смяна в най-влиятелната народна власт в света.
И въпреки всичко това, което се случва, не е най-много загуба на доверие в самите избори. В края на краищата авторитаристите постоянно употребяват изборите, с цел да освещават властта си. Както Франсис Фукуяма твърди в неотдавнашната си книга, „ демократичните институции са тези, които са подложени на незабавна офанзива “. Тук той има поради главните ограничаващи институции - съдилища, безпартийни бюрокрации и самостоятелни медии. Виждаме загуба на доверие в либерализма, набор от вярвания, които изглеждаха толкоз триумфални след рухването на Съветския съюз.
Какво тогава е либерализмът? Обърнах се към това в колона, оповестена през лятото на 2019 година, в отговор на изказванието на Путин, че „ по този начин наречената демократична идея ... е надживял предназначението си ”. Либерализмът, твърдех аз, не е това, което американците нормално си мислят, че е, тъй като историята на тяхната страна е неповторима. Това, което либералите споделят, е доверието в човешките същества да вземат решение нещата сами. Това допуска правото да вършат свои лични проекти, да показват личните си отзиви и да вземат участие в публичния живот.
Такава дарба за практикуване на избор зависи от притежаването на стопански и политически права. Необходими са институции, които да пазят тези права. Но такава организация също зависи от пазарите, с цел да координира икономическите артисти, свободните медии, с цел да разискват истината, и политическите партии, с цел да провеждат политиката. Зад такива институции стоят полезности и правила на държание: възприятие за гражданство; религия в нуждата да се толерират тези, които се разграничават от себе си; и разграничението сред частна облага и социална цел, належащо за ограничение на корупцията.
Либерализмът е отношение, а не цялостна философия на света. Разпознава неизбежните спорове и избори. Той е по едно и също време повсеместен и частен, идеалистичен и прагматичен. Той признава, че не може да има дефинитивни отговори на въпроса по какъв начин хората би трябвало да живеят дружно. И въпреки всичко към момента има съществени правила.
Обществата, учредени на демократични правила, са най-успешните в международната история. Но както те, по този начин и техните хрумвания също се борят.
Както Центърът за бъдещето на демокрацията отбелязва в отчет, оповестен в края на 2022 година, нашествието на Русия подтиква поддръжката за Украйна измежду западните демократични демокрации. Но противоположното се случи в огромна част от останалия свят. „ В резултат на това Китай и Русия в този момент са малко пред Съединени американски щати по своята известност измежду разрастващите се страни. “ Това сигурно е отрезвяващо. Освен това, прибавя отчетът, основан на изследвания, които обгръщат 97 % от международното население, това „ не може да бъде сведено до елементарни стопански ползи или геополитическо улеснение. По-скоро следва ясно политическо и идеологическо разделяне. По целия свят, най-силните прогнози за това по какъв начин обществата се подреждат ... са техните съществени полезности и институции – в това число вярвания в свободата на изложение, персонален избор и степента, до която демократичните институции се практикуват и възприемат като законни. „ Културната карта на Ингълхарт-Велцел “ от Световното изследване на полезностите. Той картографира полезностите на две оси: едната демонстрира фокуса върху „ себеизразяването “ по отношение на „ оцеляването “, другата демонстрира фокуса върху „ светските “ по отношение на „ обичайните “ полезности. Трябва да се означи, че другите райони на света са на доста разнообразни места. Акцентът върху себеизразяването (основна демократична ценност) е относително висок в Западна Европа и англоговорящите страни, с африканско-ислямските страни в противоположния край. Интересното е, че „ конфуцианските “ общества са по-високи във връзка с светските, по отношение на обичайните, полезности от Съединени американски щати. Големият миг обаче е, че разликите в полезностите са дълбоки. Някои аспекти на либерализма – свободните пазари, да вземем за пример – се популяризират много елементарно, само че други – промяната на половите правила, да речем – не.
И въпреки всичко съпротивата против либерализма е явна освен в чужбина. Освен това е и домашно. Фукуяма извежда да вземем за пример по какъв начин прогресивната левица и реакционната десница са съгласни по отношение на централното място на груповите идентичности в политиката на Съединени американски щати. Те също са съгласни, че разликите им са по-скоро по отношение на това кои групи държат властта, в сравнение с върху това по какъв начин най-добре да основат равни благоприятни условия за обособените хора. Но конфликтите за власт са игра с нулева сума. Освен това „ прогресивната “ левица наподобява е не запомнила, че в една война за еднаквост малцинствата съвсем несъмнено ще изгубят. Защо тези деятели не могат да схванат тази явна позиция?
С либерализма, който се бори освен по целия свят, само че даже и в неговите центрове, е елементарно да се повярва, че бъдещето е на властническата политика и обичайните обществени полезности. Ако е по този начин, този век може да повтори предходния, въпреки и без революционния жар на онази ера. Призивът на „ великия водач “, който ще поеме всичко върху себе си, наподобява безконечен. Същото важи и за удобствата на племенния живот, обичайните йерархии и остарелите истини. Такава е и харизмата на революционния оракул, който дава обещание да преобрази едно общество към по-добро. Конфликтите за власт и метод на живот са неизбежни.
Освен това свободата постоянно ще значи сложни избори. Задължително е лимитирано. Това значи отговорност, безпокойствие и неустановеност. Все отново свободата е скъпа. Трябва да се пази, колкото и сложна да е тази задача.
Следвайте Мартин Улф с и на
