Либерализмът е очукан, но все още не е пречупен
Основната идея на демокрацията – че правителствата са отговорни пред управляваните – все още се цени в големи части на света. Как иначе може да се обясни фактът, че повече от половината население на света ще гласува тази година? И все пак светът също е в това, което Лари Даймънд от Станфордския университет нарича „демократична рецесия“ от почти две десетилетия. Мощта на автократичен Китай се повиши. Владимир Путин задуши демокрацията в Русия. Авторитаризмът триумфира в много страни. Преизбирането на Доналд Тръмп, след опита му да отхвърли резултата от последните президентски избори в САЩ, също би било решителна промяна в най-влиятелната демокрация в света.
И все пак това, което се случва, не е най-вече загуба на доверие в самите избори. В края на краищата авторитаристите често използват изборите, за да освещават властта си. Както Франсис Фукуяма твърди в неотдавнашната си книга, „либералните институции са тези, които са подложени на незабавна атака“. Тук той има предвид основните ограничаващи институции - съдилища, безпартийни бюрокрации и независими медии. Виждаме загуба на доверие в либерализма, набор от вярвания, които изглеждаха толкова триумфални след падането на Съветския съюз.
Какво тогава е либерализмът? Обърнах се към това в колона, публикувана през лятото на 2019 г., в отговор на твърдението на Путин, че „така наречената либерална идея . . . е надживял предназначението си”. Либерализмът, твърдех аз, не е това, което американците обикновено си мислят, че е, защото историята на тяхната страна е уникална. Това, което либералите споделят, е доверието в човешките същества да решават нещата сами. Това предполага правото да правят свои собствени планове, да изразяват собствените си мнения и да участват в обществения живот.
Такава способност за упражняване на избор зависи от притежаването на икономически и политически права. Необходими са институции, които да защитават тези права. Но такава агенция също зависи от пазарите, за да координира икономическите актьори, свободните медии, за да обсъждат истината, и политическите партии, за да организират политиката. Зад такива институции стоят ценности и норми на поведение: чувство за гражданство; вяра в необходимостта да се толерират тези, които се различават от себе си; и разграничението между частна печалба и обществена цел, необходимо за ограничаване на корупцията.
Либерализмът е отношение, а не пълна философия на света. Разпознава неизбежните конфликти и избори. Той е едновременно универсален и частен, идеалистичен и прагматичен. Той признава, че не може да има окончателни отговори на въпроса как хората трябва да живеят заедно. И все пак все още има основни принципи.
Обществата, основани на либерални принципи, са най-успешните в световната история. Но както те, така и техните идеи също се борят.
Както Центърът за бъдещето на демокрацията отбелязва в доклад, публикуван в края на 2022 г., инвазията на Русия стимулира подкрепата за Украйна сред западните либерални демокрации. Но обратното се случи в голяма част от останалия свят. „В резултат на това Китай и Русия сега са малко пред САЩ по своята популярност сред развиващите се страни.“ Това със сигурност е отрезвяващо. Освен това, добавя докладът, базиран на проучвания, които обхващат 97 процента от световното население, това „не може да бъде сведено до прости икономически интереси или геополитическо удобство. По-скоро следва ясно политическо и идеологическо разделение. По целия свят, най-силните прогнози за това как обществата се подреждат . . . са техните основни ценности и институции – включително вярвания в свободата на изразяване, личен избор и степента, до която демократичните институции се практикуват и възприемат като легитимни. „Културната карта на Ингълхарт-Велцел“ от Световното проучване на ценностите. Той картографира ценностите на две оси: едната показва фокуса върху „себеизразяването“ спрямо „оцеляването“, другата показва фокуса върху „светските“ спрямо „традиционните“ ценности. Трябва да се отбележи, че различните региони на света са на много различни места. Акцентът върху себеизразяването (основна либерална ценност) е сравнително висок в Западна Европа и англоговорящите страни, с африканско-ислямските страни в противоположния край. Интересното е, че „конфуцианските“ общества са по-високи по отношение на светските, спрямо традиционните, ценности от САЩ. Големият момент обаче е, че различията в ценностите са дълбоки. Някои аспекти на либерализма – свободните пазари, например – се разпространяват доста лесно, но други – промяната на половите норми, да речем – не.
И все пак съпротивата срещу либерализма е очевидна не само в чужбина. Освен това е и домашно. Фукуяма извежда например как прогресивната левица и реакционната десница са съгласни относно централното място на груповите идентичности в политиката на САЩ. Те също са съгласни, че различията им са по-скоро относно това кои групи държат властта, отколкото върху това как най-добре да създадат равни възможности за отделните хора. Но сблъсъците за власт са игра с нулева сума. Освен това „прогресивната“ левица изглежда е забравила, че в една война за идентичност малцинствата почти сигурно ще загубят. Защо тези активисти не могат да разберат тази очевидна гледна точка?
С либерализма, който се бори не само по целия свят, но дори и в неговите центрове, е лесно да се повярва, че бъдещето е на авторитарната политика и традиционните социални ценности. Ако е така, този век може да повтори предишния, макар и без революционния плам на онази епоха. Призивът на „великия лидер“, който ще поеме всичко върху себе си, изглежда вечен. Същото важи и за удобствата на племенния живот, традиционните йерархии и остарелите истини. Такава е и харизмата на революционния пророк, който обещава да преобрази едно общество към по-добро. Конфликтите за власт и начин на живот са неизбежни.
Освен това свободата винаги ще означава трудни избори. Задължително е ограничено. Това означава отговорност, безпокойство и несигурност. Все пак свободата е ценна. Трябва да се защитава, колкото и трудна да е тази задача.
Следвайте Мартин Улф с и на
